Последни новини

ЗАПОР НА ЗАПЛАТА

Съдебните изпълнители могат да наложат  запор върху трудовото ви възнаграждение основа на изпълнителен лист, без дори да знаете, че сте сте осъден.

Но има граница на сумата, която може да бъде удържана заплатата.

Получено нетно възнаграждение: 600.00 лв.
За: януари 2018 г.
Лицето издържа деца: Не
Лицето има и друг запор за издръжка: Не
 
Сумата на удръжката по запора е: 90.00 лв.

Извършването на запор става, чрез  изпращане на запорно съобщение от ЧСИ до вашия работодател. В резултат той удържа суми от трудовото ви възнаграждение и ги превежда на ЧСИ (частен съдия изпълнител).

Може да бъде направен запор на банковата ви сметка, по която получавате заплатата си. В случай, че трудовото ви  възнаграждение е с размер под минималната работна заплата, ЧСИ няма право да му прави запор и следва да подадете молба за вдигане на запора.

Ако заплата ви е над минималната работна заплатасе удържа определена част.

УВЕЛИЧАВАНЕ НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА, МИНИМАЛАНТА ПЕНСИЯ И ДРУГИ ВАЖНИ ПРОМЕНИ НА ДАНЪЧНИТЕ ЗАКОНИ ЗА 2018г.

С началото на новата година влизат в сила редица важни  промени в областта на данъчното право, които засягат интересите не само на граждани, но и на фирмите.

Най-важните промени в данъчното законодателство за 2018г., които трябва да знаете:

  • От 1 януари 2018 г. минималната работна заплата се увеличава от 460 лв. на 510 лв.  А това означава, че минималната работна часова заплата вече е 3,07 лв., както съобщават от   пресцентъра на МС. 

В близките две години  - 2019г. и 2020г.  – е предвидено да има ново увеличение с по 50 лв. на година, което означава, че през 2020г. минималната работна заплата ще достигне до  610 лв.

Неминуемо увеличението ще доведе до повишаване на дължимите осигурителни вноски за сметка на фирми и служителите (работниците).

  • С увеличаването на минималната заплата респективно се увеличава и минималният осигурителен доход за самоосигуряващи се лица (СОЛ). Лицата, избрали самоосигуряването ще заплащат с около  20лв. повече на месец през 2018г.
  • Друга важна промяна е свързана с определянето на нов размер на минималната пенсия. От 01.01.2018г., размерът на минималната пенсия ще  бъде 200 лв.
  • Новите промени засягат  и хората, останали без работа. Покачва се минималното дневно обезщетение за безработица от 7,20 лева  на 9 лева.

Но вече има и горна граница на обещетението в размер на 74.20 лв. на ден.  Разбира се, не е пропусната и възможността за промяна на изискванията  за  право за обезщетение за безработица. От новата година следва да има най-малко 12 месеца от последните 18 внесени или дължими вноски за фонд "Безработица". Oсигурителната вноска за фонд "Пенсии" също се покачва с около 1 пункт.

  • Новите промени водят и до увеличаване  на минималния осигурителен доход (МОД) по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, който може да видите тук.
  •  Земеделските стопани също не бяха подминати - минималния осигурителен доход за тях вече е 350лв.
  • До 31 януари пък  физическите лица могат да ползват отстъпката по данъка за довнасяне на физическите лица по годишната данъчна декларация. Тези от тях, който  подадат  годишна данъчна декларация  по електронен път, ползват отстъпка  от 5% , но не повече от 500 лв., при условие че нямат задължения към държавата и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 януари. Това се отнася и за годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ  за 2017 г.
    Ако сравним с миналата година  - условието за ползване на отстъпката за подаване декларацията по електронен път  бе тя да се подаде до 31 март, внасяне на данъка  до 30 април, а размер на отстъпката беше до 1000 лв.
  • Детските надбавки за едно дете се увеличават от 35 лв. на 40 лв. За две деца сумата е  90 лв., за три деца - 135 лв., за четири деца - 145 лв, а за всяко следващо се добавят 20 лв. Обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години се увеличава от 340 лв. на 380 лв. Средномесечният доход,  за получаване на детски надбавки  вече е 450 лв., а не както беше досега – 400лв.
  •   Не се променя обаче максималния осигурителен доход от 2600 лв.

  СРОКОВЕТЕ, който трябва да знаете и да спазвате за  2018г.:

До 15 март
Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ се подава в НАП в срок до 15 март на следващата година.
До 31 март
До 31 март на следващата година се подава декларация в търговския регистър от предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.
До 30 април
Няма  изискване  фирмите, подаващи декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ в териториалната дирекция "Инспекция по труда" да подават уведомление в срок до 30 април на следващата година, когато нямат промяна в обстоятелствата, но ако фирмата е учредена през 2017г. следва да подаде такава.
От 14 на 7 дни
Промени се срокът за подаване на заявлението за задължителна регистрация по ЗДДС. От 01.01.2018 г.  ве е 7 дни. Помените касаят задължителна регистрация по чл. 96 и задължителна регистрация в резултат на преобразуване по чл. 132.

Актуални новини  -  НАП. Годишно приключване за  периода от 01.01.2018 г. до 07.01.2018 г.

Oт 01 до 07 януари 2018 г. в НАП ще се извършва годишно приключване на информационните системи. Това налага промяна в достъпите до електронните услуги и офиси на Приходната агенция.

 

I.  Временно ще бъдат недостъпни част от онлайн  електронните услуги за подаване на данни и документи от задължените лица.

II. През посочения период ще има забавяне при получаването на резултати от обработката на подадените по електронен път декларации и документи чрез услугите за подаване на  декларации и документи за осигурителни вноски (образци 1, 3, 5, 6 и 7), вкл. и уведомления за трудови договори; справки-декларации, описи на наличните активи по ЗДДС, както и дневници по ЗДДС и VIES декларации;декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г.;декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО за 4-то тримесечие на 2017 г. и месец декември 2017 г.

 III. Електронните услуги, които дават информация от данъчно-осигурителната сметка на задължените лица („Справка за задълженията, с възможност за извършване на плащане“, „Справка за задълженията и плащанията“ и „Справка за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях“) ще работят с данни, които са актуални към 31 декември 2017 г.

IV. Всички декларации, искания и заявления в датите от 02 до 05 януари 2018 г., които се подават в офисите за обслужване на НАП, ще се приемат.

V. Към 01.01.2018 г. няма промяна в реда за плащане, банковите сметки и образците за плащане на дължимите данъци, осигурителни вноски и публични задължения, принудително събирани от НАП.

 
 
 

През последните няколко години кражбата на фирма се превърна в доста печеливш бизнес. Ангенцията по вписванията не може да осъществи контрол в достатъчна степен и Търговския регистър е поле  за извършване на кражби на фирми, на злоупотреби със активи на дружеството.

За щастие в с новите промени в Търговския закон за  cмянa нa yпpaвитeли, пpexвъpлянe нa дpyжecтвa и нa дpyжecтвeни дялoвe, ĸaĸтo и зa paзпopeждaнe c нeдвижими имoти нa дpyжecтвa вeчe щe ce изиcĸвa нe caмo нoтapиaлнa зaвepĸa нa пoдпиca, нo и нa cъдъpжaниeтo нa впиcвaния дoĸyмeнт.  Целта е да се постигне сигурност и да се предотвратят злоупотребите. Съществуват два вида кражба на фирма – кражба на дружествени дялове и назначаване на мним управител. Мнимият управител отваря банкова сметка и/или разпродава имуществото на фирамата.

Длъжнocтнитe лицa пo peгиcтpaция в Aгeнциятa пo впиcвaниятa щe бъдaт длъжни дa пpoвepявaт зaвepeнитe дoĸyмeнти в eлeĸтpoннaтa cиcтeмa „Eдинcтвo” в Hoтapиaлнaтa ĸaмapa, дo ĸoятo тe щe имaт дocтъп.

Hoвитe paзпopeдби пpeдлaгaт Aгeнциятa пo впиcвaниятa дa oтгoвapя зa вpeдитe, пpичинeни нa физичecĸи и юpидичecĸи лицa oт нeзaĸoнocъoбpaзни aĸтoвe, дeйcтвия или бeздeйcтвия нa длъжнocтни лицa пo peгиcтpaциятa пo peдa нa Зaĸoнa зa oтгoвopнocттa нa дъpжaвaтa и oбщинитe зa вpeди. B дeйcтвaщия зaĸoн липcвa пoдoбнa paзпopeдбa.

 
С договора за наем наемодателят се задължава да предостави една вещ за временно ползване на наемателя, който му дължи определена цена.
Предмет на този договор е облигационното право на ползване върху определена вещ, която може да бъде както движима, така и недвижима. Във всички случаи тя трябва да бъде индивидуално определена и непотребима, т. е. да не се унищожава при обикновената й употреба. Потребимите вещи са обект на договора за заем за потребление.
 
 
Примерен договор за наем:

ДОГОВОР ЗА НАЕМ

 

Днес,........................г., в гр..........................................................

се сключи настоящият ДОГОВОР ЗА НАЕМ между:

...................................................................................................................................................................

притежаващ л. к. №............................ , изд. на..........................от.........................................................

ЕГН............................., наричан по-долу НАЕМОДАТЕЛ,

и

...................................................................................................................................................................

притежаващ л. к. №............................ , изд. на..........................от.........................................................

ЕГН............................., наричан по-долу НАЕМАТЕЛ.

Страните се споразумяха за следното:

 

I. Общи положения

Чл. 1.  НАЕМОДАТЕЛЯТ предоставя на НАЕМАТЕЛЯ за временно ползване

наричана по-долу ВЕЩТА, срещу което НАЕМАТЕЛЯТ заплаща наемна цена по реда и условията, указани в настоящия договор.

Чл. 2. НАЕМАТЕЛЯТ се задължава да си служи с вещта по следния начин

Чл. 3. НАЕМАТЕЛЯТ няма право да пренаема вещта без съгласието на НАЕМОДАТЕЛЯ.

Чл. 4. (1) НАЕМОДАТЕЛЯТ се задължава да предаде вещта в състояние, което отговаря на целта, за която е наета. При предаването той е длъжен да съобщи на НАЕМАТЕЛЯ за всички скрити недостатъци на вещта, които са му известни.

(2) НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да провери състоянието на вещта и незабавно да съобщи на НАЕМОДАТЕЛЯ своите възражения. В този случай НАЕМАТЕЛЯТ може да иска поправянето или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение.

(3) НАЕМОДАТЕЛЯТ не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които НАЕМАТЕЛЯТ е знаел или при обикновения оглед на вещта е могъл да узнае, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или здравето на лицата от домакинството му.

(4) Предаването на вещта, нейното състояние и възраженията на НАЕМАТЕЛЯ се удостоверяват с протокол, който се прилага към настоящия договор.     

II. Цена и начин на плащане

Чл. 5. (1) НАЕМАТЕЛЯТ заплаща на НАЕМОДАТЕЛЯ месечна цена в размер на

(2) Наемните вноски се заплащат не по-късно от .........число на текущия месец.

(3) Плащането се извършва на НАЕМОДАТЕЛЯ или упълномощено от него лице или

.................................................................НАЕМОДАТЕЛЯТ дава разписка за получената сума, в която се отразява: начина на плащане, датата на плащането, точната сума и евентуалните прихващания на извършени от НАЕМАТЕЛЯ плащания срещу наемната цена.

Чл. 6. За да гарантира редовното и своевременно плащане на разходите, възникващи във връзка с ползването на имота, НАЕМАТЕЛЯТ депозира у НАЕМОДАТЕЛЯ в деня на сключване на договора сумата от ............................................................................................................................

НАЕМОДАТЕЛЯТ е длъжен да върне посочената сума при прекратяване или отказ от договора и само след като всички задължения на НАЕМАТЕЛЯ, произтичащи от този договор, бъдат погасени.

III. Права и задължения на НАЕМОДАТЕЛЯ 

Чл. 7. НАЕМОДАТЕЛЯТ е длъжен да обезпечи несмущаваното ползване на наетата вещ. Той дължи обезщетение за всички вреди, причинени от евентуално отстраняване на наемателя

от вещта от страна на трети лица, както и неустойка в размер на.....................................................

лева.

Чл. 8. НАЕМОДАТЕЛЯТ е длъжен да поддържа вещта в състояние, което я прави годна за използването й според уговореното.

Чл. 9. НАЕМОДАТЕЛЯТ е длъжен да отстрани за своя сметка всички повреди, които не се дължат на обикновеното употребление на вещта и не са причинени виновно от НАЕМАТЕЛЯ или членовете на неговото домакинство.

Чл. 10. НАЕМОДАТЕЛЯТ има право да получава наемната цена съобразно уговорените условия. При неточно изпълнение от страна на НАЕМАТЕЛЯ НАЕМОДАТЕЛЯТ има допълнително право на лихви върху дължимата сума и на обезщетение за

вредите от забавата.

Чл. 11. НАЕМОДАТЕЛЯТ има право след прекратяването на договора да получи вещта в състоянието, в което е предадена, като се има предвид нормалното й изхабяване.

Чл. 12. НАЕМОДАТЕЛЯТ няма право да сключва договори, с които да отстъпва ползването на вещта, обект на този договор, на трети лица, преди изтичане срока на настоящия договор.

IV. Права и задължения на НАЕМАТЕЛЯ

Чл. 13. НАЕМАТЕЛЯТ дължи плащането на наемната цена по начина и в сроковете, посочени по-горе.

Чл. 14. НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да заплаща в срок текущите разходи за телефон, електроенергия, парно отопление, топла и студена вода, портиерни и др. при условията и по реда на съответните служби, като удостоверяват заплащането на разходите с представяне пред НАЕМОДАТЕЛЯ на съответните документи.

Чл. 15. НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да заплаща всички поправки, наложени от обикновеното употребление на вещта.

Чл. 16. НАЕМАТЕЛЯТ дължи обезщетение за всички вреди, причинени виновно в срока на действие на договора.

Чл. 17. НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да съобщава незабавно на НАЕМОДАТЕЛЯ за всички посегателства на трети лица спрямо наетата вещ.

Чл. 18. НАЕМАТЕЛЯТ няма право да изменя едностранно предназначението на ползването.

Чл. 19. НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да върне вещта след прекратяването на договора в същото състояние, в което е била предадена, като се отчита обичайното изхабяване.

Чл. 20. НАЕМАТЕЛЯТ има право да си служи с вещта по начина, уговорен в чл. 2 на договора.

Чл. 21. НАЕМАТЕЛЯТ може да извършва трайни реконструкции и подобрения на наетата вещ само след изричното писмено съгласие на страните и постигането на писмено споразумение между страните относно разпределението на разноските.

V. Срок и прекратяване на договора

Чл. 22. Настоящият договор се сключва за срок от....................месеца, считано от датата на подписването му. Ако след изтичането на срока НАЕМАТЕЛЯТ продължи да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на НАЕМОДАТЕЛЯ, договорът се счита продължен за неопределен срок.

Чл. 23. Договорът се прекратява:

1. При изтичане на срока;

2. По взаимно съгласие;

3. Едностранно с писмено предизвестие до другата страна, направено поне……….дни по-рано;

4. Едностранно без предизвестие от НАЕМОДАТЕЛЯ при неплащане на наемната вноска в срока по чл. 5, ал. 2 от настоящия договор;

5. При погиване на вещта.

 

VI. Допълнителни условия

Чл. 24. Настоящият договор може да бъде изменен или допълнен само по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма, което става неделима част от договора.

Чл. 25. Страните решават възникналите между тях спорове по взаимно съгласие, а ако това е невъзможно - по съдебен ред.

 

За неуредените с този договор въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство на Република България.

 

Настоящият договор се състави в два еднообразни екземпляра - по един за всяка от страните, и се подписа от тях както следва:

 

НАЕМАТЕЛ:…………………                                                    НАЕМОДАТЕЛ: ………………………

 

Новите промени в ДОПК и отговорността за задължения

 

През месец август влязоха в сила нови разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс („ДОПК“), с които  се засягат отговорността на управителите, представителите, съдружниците и акционерите в търговски дружества за публичните задължения на търговските им дружества – данъчни и осигурителни задължения.

След последните изменения, мажоритарните собственици на капитала на дружеството, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции, отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала.  

В следствие от това изменение, на практика при прехвърляне на дялове или акции от капитала на дружеството, Национална агенция за приходите може да търси отговорност за публичните задължения на дружеството и от лицата, които вече не притежават мажоритарната част от капитала му. Важно е да се отбележи, че отговорност от тях не може да се търси преди прехвърлянето, а след това.

Очевидно законовите промени целят да противодействат на установената практика тежко задължени към държавата дружества да бъдат прехвърляни на трети лица и така на практика „изоставяни“, без реална дейност и активи, а държавният бюджет бива ощетен. В същото време обаче вменената отговорност по чл. 19, ал. 5 от ДОПК ще засегне и работещи дружества. При тях е важно, ако мажоритарният собственик на капитала напуска дружеството, да осигури публичните му задължения да бъдат надлежно погасени.

Важен момент е законовото изискване за недобросъвестност. Съгласно чл. 19, ал. 5 от ДОПК, тя би била налице, ако съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването на несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност. Тази законова дефиниция обаче е по-скоро непълна и е възможно съдебната практика да се насочи към разбиране на недобросъвестността изобщо като знание за наличието на публични задължения. Отделно в чл. 19, ал. 10 ДОПК изрично посочва, че е налице недобросъвестност, когато действието е извършено, след като е образувано производство по ДОПК за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6 месеца от приключване на производството.

Същата отговорност носят и лицата, съдружници или акционери, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период не по-дълъг от три месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала.

 

Собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано.

В ДОПК се въвежда и отговорност на управителните органи, както и на съдружниците/акционерите за случаите, когато, поради намаляване на активите на дружеството, не могат да бъдат заплатени публични задължения. Управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:

- извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

- извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Запор на банкова сметка

Запорът върху  банкова сметка  е разпореждане на съдебен изпълнител или на друг, овластен от закона орган или лице (като например орган на НАП) до банката, чрез което длъжника се лишава от право да получи валидно плащане и затова плащането, което банката би извършила на длъжника след постъпване на запора, е недействително спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. Затова те могат да искат от банката повторно плащане, защото по силата на чл. 452, ал. 1 ГПК, съответно чл. 206, ал. 1 ДОПК, този, който плаща зле, плаща два пъти.

От друга страна, запорното съобщение легитимира наложилия го орган или лице да получи валидно плащане от банката, стига законът изрично да не посочва, че неговите правомощия се изчерпват само с налагането на запора.

Разпореждането за налагане на запора трябва да съдържа:

  • пълно наименование на органа или лицето, наложило запора;
  • име/наименование на взискателя по делото;
  • основание за предприемане на обезпечителната мярка (например номер на делото, по което е издаден изпълнителният лист, и от кой съд, номер, година, участък на съдебноизпълнителната служба, име/наименование на длъжника);
  • размер на дължимата от длъжника сума, включително разноските по делото и държавната такса, както и откога докога се дължи законната лихва за забава, когато такава е присъдена;
  • само при запорите, изискващи и предприемане от страна на банката на изпълнителни действия - номер на сметката на органа или лицето, наложило запора, по която да се преведат дължимите суми;
  • номер на разплащателната сметка на длъжника, от която да се преведат дължимите суми, ако е известен на органа, наложил запора, но е достатъчно и само посочването “от всички сметки на длъжника”; и подпис на органа или лицето, овластени да налагат запора, както и печат на съответната служба.

Упражняване на родителските права

 


Съдът постановява на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права.

Родителят трябва да е дееспособен и да не е лишен от родиделски права.

Другият родител, на когото не е предоставено детето, не изгубва качеството си родител, нито титулярството на родителските права. Губи само голям обем от практическото им осъществяване. Но той има право да поддържа лични отношения с детето; да упражнява родителско възпитателно въздействие върху него; дължи издръжка;
Ако родителят, на когото е предоставено детето изгуби родитителските си  права, те автоматически преминават върху друдия родител (така е и при смърт на родителя).

Привременни мерки

Прекратяването на брака между родителите се отразява върху положението на децата. По молба на страните, съдът, пред който е предявен иска за развод  може да определи привременни мерки за грижата за децата, местоживеене и тяхната издръжка.

 Тези мерки имат действие до приключването на делото.

 Съдът се ръковори при определяне на мерките от интересът на децата. О

пределение на съда не подлежи на обжалване, но  те могат да бъдат изменяни от същият съд  при настъпване на промяна в обстоятелствата.

  Преди да постанови мерките съдът следва изслуша  родителите; децата, навършилите 14 г. - задължително; от 10 - 14 г. изслушването е факултативно. Изслушване на деца под 10 г. е недопустимо; близки — изслушването е факултативно.

Процедура по  регистрация на трудова злополука

Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден и мястото за получаване на възнаграждение.

Осигурителят е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука s Декларация за трудова злополука по образец (О-11/2006/НОИ).
Служителите в НОИ, въз основа на данните в досието за трудова злополука( протокол от разследването, копия от болнични листове, документи за медицински разходи) по чл. 59 от КСО, в 7-дневен срок от декларирането издават съответно Разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски – чл.41, ал.1 от КСО като това обезщетение се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. – чл.42, ал.1 от КСО.

Процедура по регистрация на новородени и акт за раждане(удостоверение за раждане)

Когато се роди, детето се записва в регистърa на болницата.Съобщението за раждането му се изпраща от  болницата в рамките на седем дни 7  до службата по гражданско състояние към съответната община.Изготвя акт за раждане и детето получава ЕГН.

Ако бебето се роди вкъщи,  бащата  съобщава за раждането на детето  в общинската администрация. В случай че бащата е починал, отсъства или вследствие на определена основателна причина не може да съобщи за раждането, майката или от посочено от нея нотариално упълномощено лице съобщава за раждането.

Актът за раждане  се съставя в общината, където бебето е родено. При положение, че постоянният адрес на един от двамата родители съвпадне с мястото на раждане на детето, тогава актът трябва да се получи в общината (или района) по постоянен адрес. Ако постоянният адрес и на двамата родители не съвпада с този на болничното заведение, тогава акта ще се получи от общината, където е родено бебето.

Родителите следва да посочат име на детето. Ако родителите са български граждани и имат акт за брак, при съставянето на болничното съобщение, ще трябва да представят своите лични карти. Ако по определена причина бащата отсъства, тогава е необходим и актът за граждански брак.

Ако родителите нямат сключен брак, от голямо значение е семейният статус на майката. В случаите, в които тя никога не е била омъжвана или ако от неин предходен брак са изминали 300 дни, се подготвят личните карти на родителите и заверена нотариално декларация, че бащата припознава своето дете.

Трансфер на осъден и изтърпяване на наказанието в България(приспособяване на присъда)

 

       Трансферът на български граждани, осъдени от чуждестранен съд за изтърпяване на наказанието в Република България, се решава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на другата държава, при наличие на писмено съгласие на осъденото лице.

        Не се изисква съгласието на осъден от чуждестранен съд български гражданин или на осъден от български съд чужд гражданин, когато:

1. присъдата или последващото административно решение на осъдилата държава включва заповед за експулсиране (депортиране) или друг акт, по силата на който лицето след освобождаването му от мястото за лишаване от свобода не може да остане на територията на осъдилата го държава;

2. преди да изтърпи присъдата, осъденото лице е избягало от осъдилата го държава на територията на държавата, чийто гражданин е.

Преди постановяване на решението за трансфер, се взема предвид мнението на осъденото лице.

     Когато има сведения, че осъденото от български съд лице се намира на територията на държавата, чийто гражданин е, главният прокурор може да направи искане пред чуждестранните органи за задържане на лицето, за което ще бъде направено искане за приемане изпълнението на присъдата, като уведоми, че спрямо това лице има влязла в сила присъда.

     След като осъденият пристигне в България или се установи, че се намира на нейна територия, главният прокурор изпраща присъдата, приета за изпълнение, и приложените към нея материали на Софийския градски съд с предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението.

     Съдът се произнася по предложението с определение в съдебно заседание с участието на прокурор, защитник и с призоваване на осъдения.

    Когато по  Наказателния кодекс максималният срок на лишаване от свобода за извършеното престъпление е по-малък от определения с присъдата, съдът намалява наложеното наказание до този срок. Когато по закона на Република България за извършеното престъпление не се предвижда лишаване от свобода, съдът определя наказание, което най-пълно съответства на наложеното с присъдата.

     Ако лицето е предварително задържан, то по предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата,

за извършеното престъпление не се предвижда лишаване от свобода, съдът определя наказание, което най-пълно съответства на наложеното с присъдата.

    Предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата, се приспада, а когато наказанията са различни, се взема предвид при определяне срока на наказанието.

Наследници с право на запазена част

Запазените части на наследниците се определят  в Закона за наследството:1.

Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.(2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.(3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Трябва да се знае, че когато съпругът наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен или с братя и сестри, или с техни деца и внуци,  и наследството е открито след навършване на десет години от сключване на брака, запазената му част е 1/2 от имуществото на наследодателя, а когато във втория случай наследството е открито преди навършване на десет години от сключването на брака, тя е 1/3 от наследството.“

Ако завещателят е направил дарения и е извършил завещателни разпореждания над размера на разполагаемата от наследството част  то наследниците с право на запазена част да могат  да възразят.

Той може да раздели приживе имотите си между наследниците си, като включи в делбата запазената част.Тази делба ще бъде недействителна, ако в нея не бъдат включени всички наследници с право на запазена част.

Правото да се иска възстановянване на запазена част възниква със смъртта на наследодателя като правото да се иска възстановяването на запазена част може да бъде упражнено както от наследника с право на запазена част, така и от неговите наследници. По отношение на сроковете, в които може да бъде предявена претенция за възстановяване на накърнена запазена част от страна на наследника – то правата му се погасяват с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието, като законът изисква в случайте, когато наследникът упражнява съдебно това право спрямо лица, които не са наследници по закон, той да е приел наследството по опис.

Тълкувателно решение № 3/2015 г. - Въвод във владение.

1. Не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. В случай че третото лице пропусне срока за обжалване на извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. Това лице не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита.

2. На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

3. Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК, като в този случай глобата по чл. 523, ал. 3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.

4. Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение в деня на запора, възбраната или предаването й, ако се отнася за движима вещ с изключение на случаите, когато това трето лице е упражнило правото си на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК и жалбата е била уважена.

5. Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.

Изчисляване размера на наследствена пенсия

Изчисляването на наследствената пенсия се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ, а за лицата, които не са български граждани и нямат постоянен адрес в страната и за които не се прилагат разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна - на длъжностното лице в Столичното управление "Социално осигуряване" и на длъжностно лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина, или други длъжностни лица, определени от управителя на НОИ (чл. 98, ал. 1 КСО, чл. 10, ал. 1 НПОС).

 Лица, които имат право на наследствена пенсия:

1. Децата на починалото лице имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 години, както и след тази възраст, ако учат (виж чл. 34 НПОС) - за срока на обучението, но не по-късно от 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца (чл. 82, ал. 1 КСО, чл. 31, ал. 1 НПОС).

2. Преживелият съпруг или съпруга, които не са встъпили в нов брак, имат право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, или преди тази възраст, ако са неработоспособни (чл. 82, ал. 2 КСО).

3. Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО и не получават лична пенсия. Родители на лица, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия от децата си, независимо от възрастта им. Те имат право на наследствена пенсия дори ако получават лична пенсия, като получават двете пенсии в пълен размер (чл. 82, ал. 3 и 4 КСО, чл. 36 НПОС).

Необходими документи

1. ЗАЯВЛЕНИЕ ПО ОБРАЗЕЦ, утвърден от управителя на НОИ (чл. 1, ал. 1 НПОС);

2. Приложения към заявлението

2.1. УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА НАСЛЕДНИЦИТЕ;

2.2. за деца над 18- до навършването на 26-годишна възраст, ако продължават да учат - удостоверение от съответното учебно заведение;

2.3. за деца, инвалидизирани до 18-, съответно до 26-годишна възраст по време на обучението или наборната военна служба - експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с всички необходими данни за определяне на правото и срока на пенсията;

2.4. за преживелите съпрузи, които не са навършили изискващата се възраст и са неработоспособни - експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото и срока на пенсията;

2.5. за децата - декларация, че не са осиновени, а за преживелите съпрузи - декларация, че не са встъпили в граждански брак;

2.6. за родителите - декларация, че не получават лична пенсия и не са лишени от родителски права, както и документ, удостоверяващ, че са родители - удостоверение за раждане, съдебно решение или удостоверение от общината;

2.7. за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба - и документ, издаден или заверен от съответното поделение, удостоверяващ, че смъртта е настъпила по време на наборната служба (чл. 1, ал. 1 и чл. 4 НПОС).

Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер, се представят документите по чл. 4, т. 1-6 НПОС.

    Видове наследствени пенсии:

1. Наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер

На основание чл. 83, ал. 6 КСО, при смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствената пенсия се отпуска в процентите по чл. 81 КСО съобразно вида на получаваната пенсия. Това означава, че когато наследодателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на наследниците се отпуска наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а в случай че наследодателят е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - на наследниците се отпуска наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В случай че наследодателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, работил е след отпускането на пенсията и е починал вследствие на трудова злополука или когато наследодателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, или пенсия за военна инвалидност и със смъртта си е придобил право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на наследниците се отпуска по-благоприятната по размер пенсия.

Ако наследодателят е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, работил е след отпускането на пенсията и е починал вследствие на трудова злополука, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, както от получаваната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, така и от пенсията за инвалидност поради трудова злополука, на която наследодателят е придобил право. Аналогично, когато наследодателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест и със смъртта си е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, както от получаваната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, така и от пенсията за осигурителен стаж и възраст, на която е придобил право със смъртта си. По същия начин се постъпва и когато наследодателят е получавал лична пенсия за военна инвалидност и със смъртта си е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В случай че наследодателят е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, след което същата е спряна, тъй като му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на наследниците се отпуска наследствена пенсия от получаваната към смъртта пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Не се извършва преценка на по-благоприятен вид пенсия.

Ако осигуреното лице е получавало пенсия за военна инвалидност, наследствената пенсия се определя от следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, определена по чл. 86 КСО (чл. 83, ал. 5 КСО).

2. Наследствена пенсия от наследодател, който не е бил пенсионер

При смърт на осигурено лице, което не е било пенсионер, се преценява правото на наследствена пенсия от всички видове пенсии, на които лицето е придобило право със смъртта си, и на наследниците се отпуска наследствена пенсия от най-благоприятната по размер пенсия (сбор от пенсии) на наследодателя.

В случай че наследодателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, наследствена пенсия на правоимащите наследници се отпуска от полагащата се лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях (чл. 83, ал. 2 КСО).

При смърт на осигурено лице, което не е било пенсионер, на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида лична пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност над 90 на сто, а при смърт на военнослужещ на наборна военна служба на наследниците му се отпуска пенсия, като за база се взема размерът по чл. 86, ал. 1 КСО, равен на следващата се пенсия за военна инвалидност при намалена работоспособност над 90 на сто (чл. 83, ал. 1 и 4 КСО).

Какво да правим, когато работодателя забавя заплатата?

Забавата от страна на работодателя да ви изплати дължимото трудово възнаграждение е достатъчно, за да можете да предявите своите вземания по съдебен ред.

В този случай имате право да прекратите трудовият договор без предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекс на Труда.

Какво трябва да напривите:

  1. Уведомявате работодателя.
  2. Работодателят е длъжен да издаде Заповед за прекратяване на трудовия договор, където да опише неизплатените работни заплати, размера на обезщетенията.
  3. Не забравяйте,че имате право на обезщетение, на основание чл.221, ал.1 в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово право-отношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.
  4. Имате право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година.
  5. Заповедта следва да ви бъде връчена.
  6. В случай, че в Заповедта не са описани размерите на обезщетенията, както и дължимите възнаграждения, подпишете същата, като напишете и възраженията си /не са записани дължимите възнаграждения, дължими обезщетения и др./
  7. Ако работодателят не ви заплати доброволно дължимите трудови възнаграждения и обезщетения  следващата стъпка е да търсите своите права по съдебен ред.
  8.  Подайте молба за извлечение от ведомостите за заплати, за изплатени и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения до работодателя.
  9. Ако той не ви съдейства и откаже да ви издаде извлечение, свържете се с нашата кантора, за да оформим Жалба до Инспекцията по труда.
  10.  Работодателят Ви носи административно наказателна отговорност при неизпълнение на задълженията си.

Публикуване на ГФО

Кой следва да публикува ГФО (годишни финансови отчети)?

търговски предприятия по смисъла на Търговския закон;

- юридически лица, които не са търговци и които НЕ са определени за осъществяване на общественополезна дейност;

- неперсонифицирани дружества (Граждански дружества по смисъла на Закона за задълженията и договорите);

- чуждестранни лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства;

- юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност - чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

Предприятията трябва да публикуват годишните си финансови отчети до 30 юни.

Елементите на ГФО, които трябва да се публикуват са:

1.      Счетоводен баланс;

2.      Отчет за приходите и разходите;

3.      Отчет за паричните потоци;

4.      Отчет за собствения капитал;

ГЛОБИ за непубликувани отчети са:

Глобата е  в размер от 1500 до 2000 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.

Необходими документи:

За търговските дружества (ООД, ЕООД, АД и др.) освен годишния финансов отчет се прилага и решение на Управителния орган (за ООД това е Общото събрание, за ЕООД е решение на едноличния собственик на капитала) за приемане на ГФО и решение за разпределение на печалбата или покриване на загубата на предприятието. Ако отчетите не са придружени от такова решение, публикуването им ще бъде отказано.

За предприятията, които подлежат на независим финансов одит, отчетите се публикуват във вида, в който са заверени от регистриран одитор заедно с одиторския доклад и годишен доклад за дейността на предприятието, приет от Общото събрание на съдружниците/акционерите или съответния орган.

За предприятията, които изготвят консолидирани финансови отчети, се публикуват консолидираните годишни финансови отчети.

Акционерните дружества /АД/, командитните дружества с акции /КДА/ и дружествата с ограничена отговорност /ООД/ публикуват и :

Държавна такса към Агенцията по вписванията е на хартиен носител - 40,00 лева, а при подаване по електронен път от адвокат - 20,00 лева.

Препоръка за българските граждани, пътуващи към Гърция

 Глобата за неправилно изпреварване в Гърция е 700 евро, като тя е придружена и с отнемане на шофьорската книжка за 20 дни. Това е само едно от  наказанията в  Гърция.  За сравнение  в България неправилното изпреварване струва на шофьорите 20 лева, а ако при маневрата е създадена опасност за други участници в движението, глобата  е от 50 до 150 лв.

Относно документите за пътуване е необходимо да знаете, че трябва да имате валидна българска лична карта, паспорт или временен паспорт. Един от тези документи е необходим, за да се мине границата.

Министерството на външните работи информират, че  „при пътуване в Република Гърция българските граждани трябва да имат валидна европейска здравноосигурителна карта, с оглед оказването при необходимост на спешна медицинска помощ. Задължително е притежаването на зелена карта или валидна застраховка за автомобила”.

България разполага с две дипломатически мисии в Гърция – посолството е в Атина, а генералното консулство в Солун. Телефонните номера в гръцката столица са – 0030 2106748 106 и 0030 2106748 105, а в Солун – 0030 2310 829 210 и 0030 2310 869 510. Има и два дежурни, на които служителите отговарят извън работно време – 0030 6937 096 220 (Атина) и 0030 2310 869 520 (Солун).

НАП отписва служено задължения:
 

 

Измина една година откакто се стигна до нововъведението в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), при което Агенцията за приходите (НАП) щеше да  започне да отписва по служебен път задължения на граждани и фирми с изтекла абсолютна давност. Това досега така и не се случило!

Все още се налага да пиша молби, изразяващи изричното заявление от страна на дължащия съответните суми, те да бъдат погасени по давност.

За абсолютна давност е приет срокът от 10 г., като те започват да текат от годината, следваща тази, през която съответната сума е била дължима. Изключение ще се прави за дългове, които са били отсрочвани или разсрочвани.

Условия за  пенсиониране на  полицаите от 2017г.

Държавните служители по Закона за Министерство на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се пенсионират при по  специфични условия от 01.01.2017г.

Тези осигурени лица, придобиващи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69 от КСО, следва да отговарят на изискване за възраст и осигурителен стаж съгласно посочената таблица:

 

Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, а така също и следователите и младши следователите с положен осигурителен стаж на тези длъжности до 09.08.2016 г., придобиват право на пенсия при навършена изискуема възраст и осигурителен стаж   при навършване на възраст 53 години и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3-ти действително изслужени (18 години).От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст

Новите изменения в докумените при майчинство
Oтпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, а именно:

Първият болничен лист - за 45 календарни дни преди раждане -  издава  се от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането.

 Майката предава на своя работодател болничния лист,  банковата сметка и декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност,  бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове.

Работодателят представя пред НОИ Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 НПОПДОО - с данните от болничния лист и съответно информацията за банковата сметка 

 Вторият болничен лист - за 42 календарни дни непосредствено от раждането - издава се от лекаря, който е водил раждането.

 Майката предава на своя работодател болничния лист, като работодателя представя пред НОИ Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 НПОПДОО с данните от болничния лист

 Третият болничен лист - за 48 календарни дни – издава се след изписване от болничното лечебно заведение - от личния лекар на детето или от личния лекар на майката.

 Майката предава на своя работодател болничния лист и декларация за обстоятелствата за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност,  бременност и раждане и трудоустрояване по болнични листове  /Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 НПОПДОО/ (чл.3, ал.2  НПОПДОО) с вписани данни за детето, а работодателя представя пред НОИ Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 НПОПДОО с данните от болничния лист и данните за детето. 

 Майчинство за остатъка до 410 ден - майката предава на своя работодател  ЗАЯВЛЕНИЕ-ДЕКЛАРАЦИЯ за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и ал.5 КСО за остатъка до 410 календарни дни  /Приложение № 2 към чл. 4, т.1 / (чл.4  НПОПДОО), а работодателят  издава Заповед за разрешаване на отпуска по чл. 163, ал. 1- предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението като представя пред НОИ Приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, а ако майката е СОЛ- Приложение № 11 към чл. 11, ал. 2 от НПОПДОО.

 Съгласно новите промени в  сила от 01.06.2017г. - 50% майчинство  - чл. 50а КСО - майката (осиновителката) има право  да получава парично обезщетение в размер на 50% от обезщетението за бременност и раждане, ако е решила да се върне по-рано на работа и да не ползва изцяло полагащия й се отпуск. Това тя ще може да направи след 135 календарен ден от излизането си в майчинство, като, за да се възползва от правото си на обезщетение, детето й не трябва да е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка. Другите условия са то да не се отглежда от приемно семейство, както и от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Облагане на доход от комисионна, получен от местно физическо лице

Във връзка с постъпило запитване  в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, ви уведомяваме:
В запитването е посочено, че сте местно лице за България и работите по трудов договор. Сключили сте договор с австрийско дружество, за което считате, че няма място на стопанска дейност. Съгласно договора сте задължен да предлагате софтуерен продукт на потенциални клиенти на територията на България, да приемате поръчки и да подпомагате чуждата фирма при продажбата и процеса на доставка. Срещу тази дейност при осъществяване на сделка ще получавате доход, който определяте като комисионно възнаграждение.

   Поставили сте следните въпроси:
1. Как следва да се облага доходът, който евентуално ще реализирате при изпълнение на договора?
2. Необходима ли е регистрация като търговец или можете да осъществявате дейността като физическо лице?
3. По какъв начин може да издавате фактура за комисионното възнаграждение?
4. Евентуалният доход не е постоянен, а в резултат на инцидентна сделка. Следва ли да правите осигуровки? Ако да, в какъв размер и за какъв период?
5. Налице ли са предпоставки да се прилага СИДДО с Австрия? Следва ли да се иска издаването на удостоверение за удържан и внесен данък?
Предвид посочена в запитването информация, липсата на договор между страните и съобразявайки относимата правна уредба за 2014 г., изразяваме следното принципно становище:
По прилагане на ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 6 от Закона за данъците на физическите лица  върху доходите на (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. На основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2 и ал. 12 от закона доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България, като при определяне на източника на доход мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.
Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 3 от закона определя част от видовете доходи в зависимост от източника на:
- доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и
- доходи от друга стопанска дейност.
За да се определи вида на дохода, е необходимо да се индивидуализира същия от характера на сключения договор, както и качеството на лицето, което го получава. От съществено значение е то по занятие ли извършва посредническа, комисионна или търговска дейност, т.е системно или еднократно, за изпълнението на колко сделки е съдействало, налице ли е регистрация като самоосигуряващо се лице, явява ли се зависим представител на чуждестранното юридическо лице, има ли в дейността, която ще извършва елементи на маркетинг и консултиране.
Тази информация е необходима с оглед извършване на преценка за вида на дохода:
1. доход от дейност като търговец по смисъла на Търговския закон;
2. доход от извънтрудови правоотношения;
3. доход от дейност като свободна професия.
1. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Търговския закон (ТЗ) търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва сделки по търговско представителство и посредничество или комисионни сделки. На основание чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в изброените в чл. 1, ал. 1 от закона дейности. В тази връзка дори лицето да няма търговска регистрация като едноличен търговец при извършване на някой от тези сделки по занятие ще притежава качеството на търговец и доходите му от тази стопанска дейност съгласно чл. 26, ал. 1-7 от ЗДДФЛ ще подлежат на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец. Авансовото облагане на физическото лице, което прилага чл. 26 от ЗДДФЛ е регламентирано с разпоредбата на чл. 43, ал. 8 от закона - лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). На основание чл. 26, ал. 1 от закона облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Годишната данъчна основа ще се облага по реда на чл. 28 от закона и се определя в Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
2. Друга възможност за данъчно облагане, регламентирана в закона, е тази по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Тя се прилага, когато физическото лице не може да се определи в качество му на търговец и самоосигуряващо се лице, т.е. облагане на възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Легална дефиниция на понятието е дадена в § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ. Това са правоотношенията извън тези по т. 26, т. 28 и т. 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за този вид доходи се определя по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 и чл. 30 от ЗДДФЛ и същите се квалифицират като доходи от друга стопанска дейност. На основание посоченият член облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.
3. Следваща възможност за данъчно облагане е тази, когато физическото лице има регистрирация в регистър БУЛСТАТ като свободна професия. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; честните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а/ осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б/ не са регистрирани като еднолични търговци;
в/ са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи свободна професия се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.
Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Алинея 6 на чл. 43 от ЗДДФЛ определя, че когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Авансовият данък подлежи на деклариране. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (обр. 4001) се подава от самите физически лица, придобили доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице. Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода - 30.04; 31.07; 31.10, като за четвърто тримесечие не се подава декларация. Размерът на данъка се определя и данъкът се внася от физическото лице. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ, определя, че когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода като за четвъртото тримесечие не се внася данък.

   Тъй като платецът на дохода е чуждестранно юридическо лице, което съгласно определението за предприятие по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ не е предприятие (дружеството от друга държава) съгласно търговското, счетоводното и данъчно законодателство на Република България, задължението за удържане и внасяне на авансовия данък и за деклариране е на физическото лице получател на дохода от друга стопанска дейност.

   Относно другите поставени въпроси:
- необходимостта от регистрация по ТЗ - предвид компетентността на НАП, предоставена й по реда на Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП) да издава становища във връзка с прилагането на данъчните закони, в конкретния случай не можем да се ангажираме с отговор по прилагане на норми от ТЗ.
- във връзка с издаването на фактура следва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 9 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от закона данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Когато данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 (доходи от друга стопанска дейност), съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч). Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция (чл. 7, ал. 1 от ЗСч).
- по отношение прилагане на СИДДО с Австрия и издаване на удостоверение за удържан и внесен данък, не можем да дадем становище, тъй като в запитването е посочено, че доход ще се получава в бъдеще време, т.е. към момента на отправянето на запитването не е налице удържане на данък в чуждата държава. За получаване на коректен отговор е необходимо въпросът да е конкретен, да е налице информация относно прилагането на вътрешното законодателство в чуждата държава, квалифицирането на изплащания доход, данъчното третиране и включва ли се този доход във вида на доходите, регламентирани с конкретната СИДДО. Едва след конкретизирането на дохода и при наличие на облагане и удържане на данък в чуждата държава, ще може да се изрази становище необходимо ли е удостоверение и ще може ли да се ползва облекчение при деклариране на дохода от физическото лице.

   По прилагане на осигурителното законодателство:
Доколкото правилно разбираме представената фактическа обстановка в писмото ви, разглежданият случай се отнася до сключен от вас договор, чийто предмет е извършване на услуги на австрийско дружество във връзка с реализацията на софтуерен продукт, за което ще получавате комисионна, зависеща от продажбите. Тъй като към запитването не сте приложили копие от договора, може да бъде изразено само принципно становище относно дължимите осигурителни вноски върху дохода ви от комисионни.
Предвид изложеното, в разглеждания случай са възможни следните хипотези:
- Ако осъществявате дейността по договора в качеството ви на търговец:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

   Задължението за осигуряване за посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

   Самоосигуряващите се лица (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО) са задължени да се осигуряват за периодите, през които упражняват съответната трудова дейност. Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО).

   На основание чл. 127, ал. 1 от КСО лицата, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване, се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за ДЗПО – УПФ се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).

   Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО) се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Те дължат авансово здравноосигурителни вноски върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (за работа без трудово правоотношение), през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
- Ако осъществявате дейността по договора в качеството ви на физическо лице, без регистрация като търговец:
Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, ако получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността (чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО). Когато лицата са осигурени на друго основание през месеца, те подлежат на задължително осигуряване за горепосочените рискове, независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО се внасят от осигурителя (възложителя), като се разпределят между осигурителите и осигурените в определени проценти съгласно чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО. Възнаграждението, върху което се дължат осигурителните вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ (чл. 6, ал. 4 от КСО).

   За лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, се внасят осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване по аналогичен ред на вноските за държавното обществено осигуряване – върху доходите, определени съгласно КСО (чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО).
С оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, при превеждане на задължителните осигурителни вноски, при необходимост, следва да се има предвид поредността на доходите, определена в чл. 6, ал. 10 от КСО, съответно в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.

   Във Вашия случай осигурителят (възложителят по договора) е дружество във Виена, Австрия. В тази връзка ви обръщаме внимание, че държавите-членки на Европейския съюз, в т.ч. България, прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Това са Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламентът за неговото прилагане - Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

   „Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004/. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). В конкретния случай, въпреки че не пресичате граници на държави-членки е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че възложителят ви е установен на територията на държава-членка, различна от държавата, в която се полага трудът.

   Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си („lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).

   Предвид цитираните разпоредби, ако полагате труда си единствено на територията на България, вие сте подчинен на българското законодателство (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
Съгласно чл. 21(1) от Регламент № 987/2009 работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава-членка.
С оглед гореизложеното, ако осъществявате дейността по договора в качеството ви на физическо лице, без съответна регистрация като търговец, задължението за внасяне на дължимите осигурителни вноски върху дохода, който ще получавате под формата на комисионна, ще бъде на австрийското дружество, което е възложител по договора и платец на дохода за работа без трудово правоотношение, следователно същото е ваш осигурител по смисъла на КСО, респективно осигуряващ по ЗЗО.

   Възложителите, установени на територията на друга държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК. Тези осигурители могат да се договорят с лице, за което е определено българското законодателство, да изпълнява от свое име задълженията на възложителя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването (основание чл. 21(2) от Регламент № 987/2009). Осигурителят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето. Въпреки това, тази договореност не освобождава осигурителя от отговорност, в случай че лицето с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.

Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05.2017 г. на Върховния административен съд, Общо събрание на Гражданската колегия:

 
За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
 
Това всъщност  това означава,че таксата "сградна инсталация" не противоречи на Закона за защита на потребителите, според който гражданите не са длъжни да плащат за нежелана услуга. Това се разбира от тълкувателното  решение на Върховния касационен съд, публикувано на 25 май 2017г.
 
 

1.Поведението на пострадалия от пътно-транспортно произшествие

пешеходец, когато той е допринесъл за вредоносния резултат, следва да се

отчита при индивидуализацията на наказанието на извършителя на

престъпление по чл.343 от НК като смекчаващо отговорността обстоятелство.Съпричиняването на резултата от пострадалия при пътно-транспортно произшествие не е сред предпоставките, обуславящи отлагането на изтърпяването на наказанието по чл.66, ал.1 от НК, но има косвено значение при преценката на възможността за постигане на целите  на наказанието по чл.36 от НК с прилагането на института на условното осъждане.

2. Установената по надлежния ред концентрация на алкохол на извършител на престъпление по чл.343 от НК е от значение за определяне на степента на обществен

а опасност на деянието и на дееца, но не може самостоятелно да обуславя невъзможност за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК.

Установената по надлежния ред концентрация на алкохол на извършител на престъпление по чл.343 от НК, надвишаваща минимално предвидената съставомерна стойност, има значение за приложението на чл.93,т.8 от НК в зависимост от фактическата обстановка тогава, когато са налице всички останали материално-правни предпоставки.

3. За да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесети осма и Глава двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните имуществени вреди от престъпление по чл.343 от НК.

4.Отговор на този въпрос се дава в частта по решаване на 6 въпрос.

5.Констатира се неправилнасъдебна практика, свързана с непълно, неточно или схематично мотивиране на съдебните актове на въпроса за вида непредпазливост при транспортните престъпления.При излагане на мотиви в съдебните актове следва изрично да се посочва видът непредпазливост, при която е извършено престъплението по чл.343 от НК, а при пропуск-той да се обсъжда и отстранява по реда на инстанционния контрол с оглед процесуалните възможности за това.

6.Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно, в зависимост от мястото

на пресичане е:

а)Абсолютно, на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека,като се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.Налице е съпричиняване на вредонос

ния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на специално очертана или

неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак

пешеходна пътека,в случаите,когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и ако пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл. 114 от ЗДвП.

б) Aбсолютно, на регулирано със светофарна уредба място при навлизане на разрешен за пешеходеца сигнал на светофарната уредба.Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл.343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на местата, регулирани със светофарни уредби, в случаите, когато водач на

моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и само ако пешеходецът не е спазил светлинната сигнализация на светофарната уредба.

в) Абсолютно, на място, кое то е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовище, като се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл.343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение, на място, което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение на кръстовище в случаите, когато 23 водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата, ако пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.;

г) Не е абсолютно при пресичане на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, т.т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл.343 от НК от страна на пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията на чл.113, ал.1,т.т.1,2 и 4 и чл.114 от ЗДвП и задължението да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава.

7. Съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите

 

Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, НЕ Е НИЩОЖЕН.

Тълкувателно решение № 4/2016 г. на Върховния касационен съд.

Общото събрание Гражданската колегия  на ВКС  Р  Е  Ш  И:

1А. Исковете с правна квалификация чл. 42 от Закона за наследството са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) цената им се формира от стойността на завещаното имущество.

Когато завещателното разпореждане има за предмет вещни права върху конкретен имот, цената на иска се определя от размерите по чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК.

 Когато завещанието е универсално, при завеждане на делото цената на този иск се определя приблизително от съда съгласно чл. 70, ал. 3 от ГПК.

Държавната такса по този род искове се определя съгласно чл. 71, ал. 2 от ГПК – върху една четвърт от цената на иска.

1Б. Разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ГПК е приложима при определяне на държавната такса по исковете, чиято цена се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК.

1В. Въззивно решение, постановено по иск за собственост на имот с цена под посочения в чл. 280, ал. 2 от ГПК (редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.) размер, не подлежи на касационно обжалване, дори ако решението обективира и произнасяне по възражение на ответника за право на задържане на имота до заплащане на подобрения на стойност над този размер.

2А. Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

2Б. Не е допустимо по реда на изменение на иска (чл. 214, ал. 1 от ГПК) преминаване от положителен установителен или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно.

2В. Допустимо е по реда на изменение на иска (чл. 214, ал. 1 от ГПК) ищецът по предявен иск за собственост да се позове при условията на евентуалност и на друго придобивно основание, различно от посоченото в обстоятелствената част на исковата молба.

2Г. За да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество.

3А. Недопустим е установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г.

3Б. Налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

 

Тълкувателно решение № 4/2016 г. на Върховния касационен съд.

Общото събрание Наказателната колегия  на ВКС  Р  Е  Ш  И:

1. В резултат на престъпленията по чл.255 от НК, чл. 255а от НК и чл 256 от НК, респ. Чл.255-257 от НК (ДВ, бр.62/97г.)се причиняват имуществени вреди на държавата(когато са укрити данъци, предназначени да постъпят в централния бюджет). Престъплението по посочените текстове от НК осъществява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.1.1. Гражданска отговорност за деликта по чл.45 от ЗЗД носи извършителят на престъплението.121.2. За приложението на процедурата по глава двадесет и осма от НПК данъчните задължения, предмет на обвинение за престъпление по чл 255, чл.255а и чл.256 от НК, респ. чл.255-257 от НК(ДВ, бр.62/97г.), следва да са възстановени, а за приложението на процедурата по глава двадесет и девета от НПК–да са възстановени или обезпечени.

2. Когато за данъчните задължения –предмет на обвинението, има влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно задължено лице данъчни задължения с тези по обвинението, гражданският иск на основание чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди, предявен от държавата чрез министъра на финансите за съвместно разглеждане в наказателното производство, едопустим.

3. Субект на престъплението по чл.255, чл.255а и чл.256 от НК, респ. чл.255-257 от НК ДВ, бр.62/97г.) може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице–търговско дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице (пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице–търговец.

 

Тълкувателно решение № 6/2016 г. на Върховния касационен съд.

Общото събрание Наказателната колегия  на ВКС  Р  Е  Ш  И:

Субективната страна на състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК в случаите, когато наказателното постановление за санкциониране на дееца по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответносвидетелство за управление е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. Недопустимо е умисълът на дееца за извършване на това престъпление да се обосновава само от законовата фикция по чл.58, ал.2 от ЗАНН.